This post is also available in: English

Събота следобед е, а ние сме пред Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“. Обядвали обилно с боб с наденица и други вкусотии в Мелник, спокойно и весело се наслаждаваме на октомврийското слънце пред манастира. Децата се щурат и се чудят каква пакост да направят. От години обичаме да посещаваме региона и се отправяме честичко насам.

Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“

Отдавна не бях стъпвал в светата обител. Манастирът не е разрушаван по време на Османското владичество у нас и пази историята си векове назад. По времето, когато е бил построен (след XIII век), от Мелник до манастира не е имало път и се е стигало по стръмни пътеки.

Когато влизаме през ниската порта, все едно вчера съм бил за последно там, нищо не се е променило и все още е така красиво и спокойно. Огромните смокинови дървета зад църквичката са все още там и се носи приятния им тръпчив аромат. Там е и лозата, разположила се почти над целия манастирски двор.  Само дървените подове малко повече скърцат, но вероятно съм напълнял.

Чудотворната икона Света Богородица Вратарница (Портаитиса) Иверска

В Роженски манастир храна за стомаха няма да намерите, няма манастирски боб, тук има само храна за душата. Между неизброимите красоти на църквата и иконостаса, там се откроява и иконата „Света Богородица Вратарница (Портаитиса) Иверска“, за която се твърди, че е чудотворна и лекува болести. Тя е едно от копията на чудотворна икона, намерена преди 10 века в морето от монаси в Атон, която се пази и до днес на монашеския полуостров. Дали иконата наистина върши чудеса, ние не можем да кажем. Факт е, че всяка година хиляди вярващи я посещават с надежда за изцеление, като най-много се стичат на храмовия празник 8 септември (Малка Богородица). Независимо от вярата и религията, Роженски манастир и църквата му са силно духовно място, от което си тръгнахме спокойни и заредени с енергия.

Очаровани от това място, се измъкваме отново през ниската портичка, и с малко упътване се отправяме по пътеката между Роженския манастир и Мелник.

Мелнишки пирамиди и екопътеката от Рожен към Мелник

Ако не сте виждали Мелнишките пирамиди, човек трудно би ви ги описал, трябва лично да отидете да ги видите. Мелник може да е известен като най-малкия град в България, но според мен е по-известен с величествените и красиви природни образувания. Мелнишките пирамиди са всъщност слабо споени пясъчници, от които природата, благодарение на реки, дъждове, ветрове и свлачища, е образувала красиви скални форми, наподобяващи пирамиди.

От Рожен до Мелник има добре поддържана пътека, по която да се насладите на цялата красота на мястото. Пътеката (ако тръгвате от манастира) започва вдясно от него по коларски път, който стига до малка хубава беседка. Няма как да объркате накъде да вървите – има табели и пътеката е добре отъпкана. Покрай стръмни склонове, а някога и над тях, по добре обособената пътека се стига точно над Мелнишките пирамиди и се разкрива невероятно красива гледка – един от многото пъти, в които на живо е по-хубаво, отколкото на снимка.

Къде са най-красивите гледки по залез

През октомври есента все още не е покорила този район и освен че е топло, все още има много зеленина. И само вятърът заплашваше да ни бутне по някой стръмен склон. Малко след като се скрие слънцето зад върховете, е любимото ми време сред Мелнишките пирамиди. Цветното небе и приятната тишина ме изпълват със спокойствие, още преди да вкуся и прекрасните вина от района.

Слънцето залезе и нашата разходка из тези чудни образувания е към края си. Няма да се спуснем към Мелник в тъмното, защото не познаваме пътеките. Решаваме да се отправим отново към Роженски манастир и село Рожен, където сме отседнали.

Село Рожен под Роженски манастир

Откакто реших да пиша и за местата, в които отсядам, започнах да съм много критичен. Малкото село е взело името си от манастира „Свето Рождество Богородично“ или, както са му викали, „Рожна“ (Георги Стрезов 1891г.). Преди стотина години в селото са живели над 200 българи, но сега постоянните жители са около 12. Селото почти изцяло е от къщи за гости.

Къде да отседнем в село Рожен

В това малко село има две места, където отсядаме, и може да прозвучи като реклама, но веднага ги вписваме в „Хотели, които бихме посетили пак и са на разумна цена“.

Хотел Златен Рожен

Хотел Златен Рожен: този хотел е едно цяло с винарска изба Златен Рожен, която се намира в село Капатово (на път за магистралата може да се отбиете и няма да съжалявате). Леглата са страшно комфортни, стаите са малко тесни, но много приятни, а ресторантът е може би най-добрият в селото. Бутиковото хотелче ще си има и малко SPA и много други удоволствия, затова смело го препоръчваме. Персоналът е много отзивчив. Бихме ви препоръчали вината от серията Family Reserve, и най-вече всички варианти, в които присъства италианският сорт санджовезе (Sangiovese), на който местният климат много помага. Посетете винарната в село Капатово. (В Booking.com)

Динчовата къща

Големи, удобни стаи, хубаво кафе на закуска с пържени филии и прекрасно сладко от смокини. Не е за изпускане и вечерята в уютната механа с винце от винарската изба на собственика, които силно препоръчваме. Винарска изба Орбелия, която се намира до Петрич, прави невероятни вина, и ако сте ценители, си поискайте от серията Виа Аристотелис, която е по-скъпа, но е супер. Ако имате време, се отбийте и до винарната. Иначе на място ще ви препоръчат от наливното вино, което е хубаво, но ви посъветвахме вече! Важно е да споменем, че надценката не бе голяма на вината. (В Booking.com)

До село Рожен е и една от любимите ми забележителности – тунелът към село Любовище, в сърцето на една пясъчна пирамида. Тунелът е особено ценен, близо 40 метра през ронливия пясъчен мел. Прокопан от местните хора с кирки и лопати.

Преди тунела до близкото село Рожен (и оттам до главна артерия) се стигало по далеч по-дълъг и труден маршрут. Жителите на село Любовище дълги години не получавали отговор на молбите за тунел от тогавашните власти и взели всичко в свои ръце – копали на ръка близо година, без строителна техника, скалата била ронлива. Преди години случайно попаднахме на тунела, като бяхме решили да посетим красивия водопад Скоко до село Кашина, но пътят до там не е за много ниски автомобили.

Село Златолист и преподобна Стойна

Районът около най-югозападната точка на България е изпълнен не само с красиви планини и природни образувания, но и с важни духовни места за вярващите. От Роженския манастир може да се отправите на поклонническа разходка до село Златолист и църквата, където е живяла Преподобна Стойна. Селото е сравнително близо по права линия, но няма асфалтов път. Можете да тръгнете пеша през планината (около 6 км или малко над час спокойно ходене) или да заобиколите с кола – около 30 км, приблизително 1 час шофиране.

Коя е Преподобна Стойна?

Преподобна Стойна е българска ясновидка и лечителка, живяла между 1883 и 1933 година. Според разказите на нейни съвременници, тя получила дарбата си на 7 години, след като ослепяла. Последните 20 години от живота си прекарва в църквата „Св. Георги“ в село Златолист, където я посещават десетки българи с надежда за утеха, помощ и изцеление. Преподобна Стойна е погребана в двора на църквата, която днес е посещавана от стотици туристи ежедневно. На втория етаж в църквата е отворена за посещение и стаичката, в която е живяла ясновидката. На тавана пък са закачени снимки на посетители, тъй като има поверие, че който остави снимката си там, ще се радва на отлично здраве. 

Лековитата плоча

Друга атракция в църквата е мраморната плоча с двуглав орел, която се намира под купола. Хората вярват, че камъкът излъчва сила, която лекува болните. Посетителите събуват обувките си, преди да стъпят на плочата. Всеки, стъпил на нея, се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди. Според поверието, ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.

Преподобна Стойна се смята за предшественичка на нашата по-популярна ясновидка – Ванга, живяла недалеч от Златолист – в местността Рупите край Петрич. Самата Ванга е казвала, че е черпела енергия от Преподобна Стойна и неведнъж е ходила на поклонение в Златолист.

Винен туризъм – към хубавото българско вино около Мелник

Няма как да не опитате от винарните около Мелник, районът е известен като страхотен тероар за отглеждане на грозде за вино. Песъчливи почви, топъл климат и голямо разнообразие е наистина чудесна предпоставка.

При първото си разхождане из селата наоколо (на връщане от село Златолист) леко се объркахме край село Кромидово и по един черен път стигнахме до огромна бъчва, обградена с висок дувар. Като казвам бъчва, имам предвид бъчва, вкопана в хълма. Приятно архитектурно решение за сграда на винарска изба. А избата се оказа „Орбелус“ (връзка към Google Maps), непозната до този момент за мен сравнително нова, която си има собствена „бъчва“ от 2014 г. насам.

Защо да посетим винарска изба в България и какво ще открием в нея

Животът е твърде кратък, за да се пие лошо вино България не е най-известната дестинация за винен туризъм,…

Винарска изба Златен Рожен и алхимията на един италианец

За пръв път се вмъкнахме в новата сграда на винарска изба Златен Рожен в село Капатово, Мелнишко, в…

В търсене на оранжевото вино и други приключения – на гости на винарска изба Вила Мелник

Когато си в Мелник и искаш да опиташ от всичките вина, които можеш да намериш Пътуваме с колата…

Кога да посетите Мелник, Рожен и Мелнишките пирамиди

Въпреки че мястото е прекрасно през всички сезони, аз лично бих избягвал лятото, много е топло в района, есента е много по приятна за разходки. Зимата е мека и също не много студена, а и Мелнишките пирамиди не губят своя чар. Както и виното е по-приятно през студените месеци.